обездвижило

Речник на българския език

1. обездвижило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обездвижило е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обездвижило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обездвижило е производна форма на обездвижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).