обездвижили

Речник на българския език

1. обездвижили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обездвижили е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обездвижили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обездвижили е производна форма на обездвижа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).