обездвижила

Речник на българския език

1. обездвижила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обездвижила е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обездвижила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обездвижила е производна форма на обездвижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).