обездвижил

Речник на българския език

1. обездвижил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обездвижил е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обездвижил — мин. деят. св. прич. м. р.

обездвижил е производна форма на обездвижа (мин. деят. св. прич. м. р.).