обездвижил
1.
обездвижил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обездвижил
е производна форма
на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обездвижил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обездвижил
е производна форма
на обездвижа (мин. деят. св. прич. м. р.).