обездвижи

Речник на българския език

1. обездвижи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обездвижи е производна форма на обездвижа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обездвижи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обездвижи е производна форма на обездвижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обездвижи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обездвижи е производна форма на обездвижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обездвижи — повелително наклонение, ед. ч.

обездвижи е производна форма на обездвижа (повелително наклонение, ед. ч.).