обездвижело е

Речник на българския език

1. обездвижело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обездвижело е е производна форма на обездвижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).