обездвижело

Речник на българския език

1. обездвижело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обездвижело е производна форма на обездвижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обездвижело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обездвижело е производна форма на обездвижа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).