обездвижвал

Речник на българския език

1. обездвижвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обездвижвал е производна форма на обездвижвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обездвижвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обездвижвал е производна форма на обездвижвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обездвижвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обездвижвал е производна форма на обездвижвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обездвижвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обездвижвал е производна форма на обездвижвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).