обезвъшлявал съм

Речник на българския език

1. обезвъшлявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезвъшлявал съм е производна форма на обезвъшлявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвъшлявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезвъшлявал съм е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезвъшлявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезвъшлявал съм е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).