обезвъшлявало си

Речник на българския език

1. обезвъшлявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезвъшлявало си е производна форма на обезвъшлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвъшлявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезвъшлявало си е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезвъшлявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезвъшлявало си е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).