обезвъшлявало

Речник на българския език

1. обезвъшлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвъшлявало е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвъшлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвъшлявало е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезвъшлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезвъшлявало е производна форма на обезвъшлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезвъшлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезвъшлявало е производна форма на обезвъшлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).