обезвъшлявал

Речник на българския език

1. обезвъшлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвъшлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезвъшлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезвъшлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).