обезвредяло

Речник на българския език

1. обезвредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвредяло е производна форма на обезвредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезвредяло е производна форма на обезвредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).