обезвредило

Речник на българския език

1. обезвредило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвредило е производна форма на обезвредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвредило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезвредило е производна форма на обезвредя (мин. деят. св. прич. ср. р.).