обезвредил

Речник на българския език

1. обезвредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвредил е производна форма на обезвредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвредил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезвредил е производна форма на обезвредя (мин. деят. св. прич. м. р.).