обезводнил

Речник на българския език

1. обезводнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезводнил е производна форма на обезводня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезводнил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезводнил е производна форма на обезводня (мин. деят. св. прич. м. р.).