обезверявал си

Речник на българския език

1. обезверявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезверявал си е производна форма на обезверявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезверявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезверявал си е производна форма на обезверявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезверявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезверявал си е производна форма на обезверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).