обезверявало си

Речник на българския език

1. обезверявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезверявало си е производна форма на обезверявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезверявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезверявало си е производна форма на обезверявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезверявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезверявало си е производна форма на обезверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).