обезверявало

Речник на българския език

1. обезверявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезверявало е производна форма на обезверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезверявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезверявало е производна форма на обезверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезверявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезверявало е производна форма на обезверявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезверявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезверявало е производна форма на обезверявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).