обезверил си

Речник на българския език

1. обезверил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезверил си е производна форма на обезверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезверил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезверил си е производна форма на обезверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).