обезверил е

Речник на българския език

1. обезверил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезверил е е производна форма на обезверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезверил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезверил е е производна форма на обезверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).