обезверило е

Речник на българския език

1. обезверило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезверило е е производна форма на обезверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезверило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезверило е е производна форма на обезверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).