обезболяло

Речник на българския език

1. обезболяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезболяло е производна форма на обезболя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезболяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезболяло е производна форма на обезболя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).