обезболил е

Речник на българския език

1. обезболил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезболил е е производна форма на обезболя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезболил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезболил е е производна форма на обезболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).