обезболило

Речник на българския език

1. обезболило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезболило е производна форма на обезболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезболило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезболило е производна форма на обезболя (мин. деят. св. прич. ср. р.).