обезболила

Речник на българския език

1. обезболила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезболила е производна форма на обезболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезболила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезболила е производна форма на обезболя (мин. деят. св. прич. ж. р.).