обезболил
1.
обезболил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезболил
е производна форма
на обезболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезболил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезболил
е производна форма
на обезболя (мин. деят. св. прич. м. р.).