обезболил

Речник на българския език

1. обезболил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезболил е производна форма на обезболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезболил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезболил е производна форма на обезболя (мин. деят. св. прич. м. р.).