обезболи

Речник на българския език

1. обезболи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезболи е производна форма на обезболя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезболи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезболи е производна форма на обезболя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезболи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезболи е производна форма на обезболя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезболи — повелително наклонение, ед. ч.

обезболи е производна форма на обезболя (повелително наклонение, ед. ч.).