обдухал

Речник на българския език

1. обдухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обдухал е производна форма на обдухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обдухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обдухал е производна форма на обдухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обдухал — мин. деят. св. прич. м. р.

обдухал е производна форма на обдухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обдухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обдухал е производна форма на обдухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).