обгръщал си

Речник на българския език

1. обгръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обгръщал си е производна форма на обгръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обгръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обгръщал си е производна форма на обгръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обгръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обгръщал си е производна форма на обгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).