обгръщал

Речник на българския език

1. обгръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгръщал е производна форма на обгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обгръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгръщал е производна форма на обгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обгръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

обгръщал е производна форма на обгръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обгръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обгръщал е производна форма на обгръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).