обградяло

Речник на българския език

1. обградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обградяло е производна форма на обградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обградяло е производна форма на обградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).