обградил е

Речник на българския език

1. обградил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обградил е е производна форма на обградя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обградил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обградил е е производна форма на обградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).