обградило

Речник на българския език

1. обградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обградило е производна форма на обградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обградило е производна форма на обградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).