обградила

Речник на българския език

1. обградила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обградила е производна форма на обградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обградила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обградила е производна форма на обградя (мин. деят. св. прич. ж. р.).