обгоряло е

Речник на българския език

1. обгоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обгоряло е е производна форма на обгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обгоряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обгоряло е е производна форма на обгоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обгоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обгоряло е е производна форма на обгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. обгоряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обгоряло е е производна форма на обгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).