обгорил си

Речник на българския език

1. обгорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обгорил си е производна форма на обгоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обгорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обгорил си е производна форма на обгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).