обгарял

Речник на българския език

1. обгарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгарял е производна форма на обгарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обгарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгарял е производна форма на обгарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обгарял — мин. деят. св. прич. м. р.

обгарял е производна форма на обгарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обгарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обгарял е производна форма на обгарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).