обвяло е

Речник на българския език

1. обвяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвяло е е производна форма на обвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвяло е е производна форма на обвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).