обвяла е

Речник на българския език

1. обвяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвяла е е производна форма на обвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвяла е е производна форма на обвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).