обвявало

Речник на българския език

1. обвявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвявало е производна форма на обвявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвявало е производна форма на обвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обвявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обвявало е производна форма на обвявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обвявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обвявало е производна форма на обвявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).