обвявала

Речник на българския език

1. обвявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвявала е производна форма на обвявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обвявала е производна форма на обвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обвявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обвявала е производна форма на обвявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обвявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обвявала е производна форма на обвявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).