обвява

Речник на българския език

1. обвява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обвява е производна форма на обвявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обвява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обвява е производна форма на обвявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обвява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обвява е производна форма на обвявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).