обвързвал съм

Речник на българския език

1. обвързвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обвързвал съм е производна форма на обвързвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обвързвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обвързвал съм е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обвързвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обвързвал съм е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).