обвързвал е

Речник на българския език

1. обвързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвързвал е е производна форма на обвързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвързвал е е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обвързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвързвал е е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).