обвързвало си

Речник на българския език

1. обвързвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обвързвало си е производна форма на обвързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвързвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обвързвало си е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обвързвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обвързвало си е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).