обвързвало е

Речник на българския език

1. обвързвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвързвало е е производна форма на обвързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвързвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвързвало е е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обвързвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвързвало е е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).