обвързвали

Речник на българския език

1. обвързвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обвързвали е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обвързвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обвързвали е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обвързвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обвързвали е производна форма на обвързвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обвързвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обвързвали е производна форма на обвързвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).