1. обвързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обвързвал е производна форма на обвързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. обвързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обвързвал е производна форма на обвързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. обвързвал — мин. деят. св. прич. м. р.
обвързвал е производна форма на обвързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. обвързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.
обвързвал е производна форма на обвързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).