обвил си

Речник на българския език

1. обвил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обвил си е производна форма на обвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обвил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обвил си е производна форма на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).